България: България се отказва от досегашните дерогации при транспонирането на Директиви 2014/67/ЕС и 96/71/ЕО в българското законодателство
От началото на 2017 година в българския Кодекс на труда е в сила нова разпоредба, която се прилага, когато български работници/служители са командировани/изпратени да работят в друга държава в рамките на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.
При командироването работещият в чуждата държава остава под ръководството и контрола на работодателя си в България. Докато при изпращането той полага труд под ръководството и управлението на предприятието – ползвател. И в двата случая за периода на командироването, съответно изпращането, е налице трудово правоотношение между работника/служителя и командироващия или изпращащия работодател. Посочените промени в Кодекса на труда установяват за работодателя задължение до осигури минималното трудово възнаграждение, което важи в приемащата държава, още от първия ден, в който работник/служител започва работа в чужбина. Съгласно досегашната уредба минималното възнаграждение за приемащата държава се дължеше в случай на командироване за повече от 30 дни. Разпоредбата се прилага реципрочно в случаите на приемане на командировани или изпратени на територията на Република България работници/служители. Поради разликите в жизнения стандарт на държавите-членки следва да се очаква, че новото законодателно възнаграждение ще съставлява тежест преди всичко за българските работодатели.
Следва да се има предвид, че съгласно становище, издадено от Министерството на труда и социалната политика през март 2017, съществуват някои изключения в областта на транспорта, при които продължава да се прилага досегашният правен ред.
Източник: Директива 2014/67/ЕС и 96/71/ЕО; Кодекс на труда