България: транспониране на Директивата за защита на търговските тайни във вътрешното право
Търговските тайни вече се ползват от специалната закрила на Закона за търговската тайна („Законът“), който, макар и със закъснение, транспонира съответната европейска директива. Законът предвижда ефективни мерки, които да позволят на притежателите на търговска тайна да защитават този тип информация, съставляваща един от най-ценните им нематериални активи.
На първо място, законът дава легална дефиниция на понятието търговска тайна и определя изискванията, които трябва да са налице кумулативно, за да е налице търговска тайна. Досега понятието „търговска тайна“ се споменаваше в Закона за защита на конкуренцията, но му липсваше яснота и изчерпателност. Но сега трите ключови момента в това определение са по-ясни: първо, информацията трябва да е тайна, което означава, че тя не е общоизвестна или леснодостъпна за определени кръгове от хора; второ, тя има търговска стойност поради тайния ѝ характер; и трето, лицата, които правомерно притежават информацията, трябва да са предприели разумни мерки, за да я запазят в тайна. Тежестта на доказване е върху притежателя на търговската тайна, който трябва да представи доказателства относно съществуването на търговска тайна. Наред с това, Законът разяснява концепциите за правомерно и неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговски тайни, както и за изключенията, при които получаването, използването и разкриването на търговски тайни няма да се счита неправомерно.
Разбира се, притежателите на търговска тайна могат да претендират обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Нарушителят ще носи отговорност, ако е знаел или е трябвало да знае, че е участвал в подобни незаконни дейности. Съдът също взема предвид и претърпените от притежателя на търговската тайна неимуществени вреди. Това съставлява нова концепция в българското право, тъй като досега се считаше, че юридически лица не могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди (с изключение на няколко скорошни съдебни решения, посредством които се присъждат обезщетения за репутационни загуби, понесени от юридически лица). Давностният срок за предявяване на иска е 5 години от извършване на нарушението.
В допълнение, ищецът може да поиска някои привременни обезпечителни мерки като преустановяване или забрана за използване или разкриване на търговската тайна; забрана за производство, предлагане, пускане на пазара или използване на стоки, предмет на нарушение, или внос, износ или съхранение на такива стоки, с тези цели; задържане чрез изземване или предаване на стоки, които са предмет на предполагаемо нарушение, включително вносни стоки, така че да се предотврати тяхното навлизане или пускане на пазара; включително забрана за предлагане и предоставяне на услуги, повлияни благоприятно от неправомерно придобити и използвани търговски тайни. Тези мерки могат да бъдат постановени от съда в решението му по делото заедно с разпореждане за разгласяване на информация относно решението чрез публикуването му за сметка на нарушителя.
Новите правила за защита на търговската тайна са несъмнено дългоочаквани и необходими за компаниите в България. Времето ще покаже как съдилищата ще тълкуват новите разпоредби и в каква степен притежателите на търговска тайна ще се възползват от средствата за защита на този вид чувствителна бизнес информация.
Източник: Закон за защита на търговската тайна (обн. ДВ, бр. 28 от 05.04.2019г.); Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския Парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.