- през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (като например: покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; покупка на ценни книги с цел да ги продаде; банкови и валутни сделки; менителници, записи на заповед и чекове; складови сделки и стоков контрол; лицензионни сделки и сделки с интелектуална собственост; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг);
- през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
- не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
- не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
Срокът за подаване на декларацията е 31 март на годината, следваща годината, през която не е осъществявана дейност, като такса за тази услуга не се дължи. Досега, така наречените „спящи фирми“ трябваше всяка година да подават в ТРРЮЛНЦ декларация за липса на дейност.
Следва да се има предвид, че юридически лица с нестопанска цел, които са вписани в ТРРЮЛНЦ и отговарят на горепосочените условия, също са задължени да подават декларацията. Но не съществува такова задължение за едноличните търговци, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
Излишно е да се подчертава, че всички останали предприятия, които са осъществявали дейност през отчетния период, представят за обявяване в ТРРЮЛНЦ годишните си финансови отчети в срок до 30 юни на следващата година.
Източник: §39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обнародван в ДВ бр. № 96 от 6 декември 2019г.)